Долината на чудесата!

ДОЛИНАТА НА ЧУДЕСАТА

В предния пътепис споменах, че Италия е държава музей. И как иначе, там е била люлката на римската империя. Сред европейските държави, които съм посетила, Италия завинаги остана
в сърцето ми. При първа възможност ще посетя тази приказна страна, този път като свободен
турист. Бих искала да имам поне три седмици да обикалям из тази държава музей, тази приказно красива страна.
Има едно градче в Италия, което непременно трябва да посетите. Градчето се казва Пиза. Там
именно се намира долината на чудесата.
И не само. Град Пиза заема ключово място, тъй като се намира в централната част на Италия, а
именно област Тоскана. Градчето е разположено на кръстопътя на две реки –Арно и Керхио.
Тръгнахме за Пиза към обяд. Автобусът ни понесе през живописни места. Гледах с възхищение, а тези природни красоти ми действаха като балсам на душата.
Оставаха около двадесет километра до Пиза. А от двете страни на пътя минавахме покрай
райски разсадници. Разсадници от причудливи храсти, цветя и дръвчета. Редуваха се
цикламено, искрящо жълто, снежно бяло, огнено червено. Въздишах и си казвах ,ако има рай, то това е !
Автобусът навлезе в Пиза и се озовахме на нещо като Автогара,защото представляваше голям
площад и наспирали множество автобуси на екскурзиянти от различни държави.
Екскурзоводката ни поведе по едни малки улички с кокетни , чисти и прясно боядисани
къщички.
Не след дълго стигнахме до площад с множество магазинчета, тараби със сувенири и какви ли не шарении.
Явно уличната търговия с туристите е поминък за местните тук. След две минутки пред нас се
откри и  площада  на чудесата.
Всъщност долината на чудесата е един религиозен комплекс. Всички постройки в долината са изящно красиви. Изработени са от мрамор и като че ли са украсени с везани дантели. Да се чудиш как е възможно човешка ръка да изгради такова съвършенство. Нарича се площада на чудесата или полето на чудесата. Наименованието идва от впечатляващия контраст от белите мраморни постройки и зелената морава на полето. Въздействието на тази комбинация наистина е силно въздействаща. Все едно си Алиса и си попаднала в страната на чудесата.
Разбира се най-известната постройка  от този комплекс е наклонената кула.
Изграждането на кулата започва през 1173 год. Грешка в изчисленията и в построяването довеждат дотам, че кулата остава наклонена. Това, разбира се не е пречка да се извисява величествено като най-висока постройка в  полето  на чудесата. Кулата  се състои от осем етажа, осеяни с множество колони, свързани с причудливи овални арки. На върха й има камбанария.

Наклонената кула в Пиза е известна и на много български деца, тъй като дълго време се мъдреше на снимка в учебниците по физика. Там великият Галилео Галилей стига до заключението за земната гравитация.

Именно тази причудливост на кулата обаче превръща града в интересна дестинация. Ето защо местните се страхуват, че ако кулата падне, Пиза ще с превърне в едно обикновено градче и амбулантната търговия, поминък за много семейства ще умре.

През вековете са правени множество повечето неуспешни опити за намаляване наклона на кулата. Но мисля, че най-интересен е именно този наклон. Въпреки този наклон, кулата се извисява гордо, напук на всички мрачни прогнози за нейното сгромолясване.

Много от туристите в това число и аз си правеха снимки. Ако застанеш на определено място и вдигнеш ръце, може да изглежда, че си подпрял кулата да не падне.

Другата забележителност е баптистерията (Baptistery). Тя е най-голямата баптистерия в Италия и е посветена на Св.Йоан Кръстител.

Строежът на Баптистерията е започнал през  1153 год. Строена е повече от двеста години от трима различни скулптори, Мастер Диотисалви, Никола Пизано и довършена от синът му Джовани. Както при всички катедрали в Италия,Баптистерията е отделена от катедралата.
Към края на 14 век на върха на Баптитстерията е поставена статуята на Йоан Баптиста.
Третият архитектурен паметник на долината на чудесата е Катедралата Успение на Пресвета Богородица. /Duomo di  Santa Maria Assunta/. Строителството  й е започнало през 1063 год. и е завършило през 1118 год. В същата година Катедралата е осветена от Папа  Геласий II.
Катедралата е петкорабна с трикорабен трансеп и има формата на латински кръст.
Въздействието е голямо ако си там. Имаш чувството, че тези сгради са извезани като най-фина дантела.
А ето и моя милост къде се кипри пред катедралата. Тук ясно се вижда зелената морава, върху която се издига Катедралата. А туристите, те изглеждаха като мравки пред внушителните сгради, но неуморно щракаха с фотоапарати, насочваха камери, защото си заслужава да имаш спомени от това вълшебно местенце.
За съжаление времето за посещение на Пиза беше кратко.
Слънцето преваляше и ние се отправихме с автобуса към Монтекатини Терме. Когато влязохме в градчето беше се стъмнило, но уличките бяха ярко осветени, а магазините работеха. Общо взето имахме време да се настаним в хотела и да хапнем на едно ресторантче близо до хотела. И в тъмното се виждаха макар и силуети на прекрасни хотели, и разноцветни разкошни като архитектура къщи. Ние обаче се прибрахме в хотела, защото бяхме доста изморени, а на другият ден ни очакваше Флоренция.

 

А разказът за този приказен град оставям за следващия си пътепис......