вторник, 25 юни 2013 г.

Красивият Корфу!

В живота на човек се случват събития,които го разтърсват,променят го необратимо,
Смачкват го,не му оставят сили за живот.
Такова събитие за мен бе загубата на единствения ми син.
Изведнъж светна светкавица, която ме ослепи, гръм удари, който ме порази.
Моят свят се срути,срина се из основи, разруши се.
Изключих се от света около мен. Заключих се в най-тъмните дълбини на душата си.
Загубих най-любимото нещо в живота си!
Попаднах в тъмнина,от която не можех да изляза!
Това продължи почти година!
Но каквото и да преживяваме и колкото и да страдаме, изведнъж осъзнаваме, че животът продължава въпреки нас, покрай нас и трябва по-някакъв начин да го продължим!
Но как?
Тогава преоткрих пътешествията. Тогава започнах да пътувам по света и да лекувам душата си с красотите, които виждам, с хилядите нови хора, с които се срещам! С приятелствата,които създавам на тези пътешествия.
Разглеждайки най-различни дестинации в Интернет, реших първо да посетя остров Корфу.
Тогава открих сайта за екскурзии Posoka.com , който се превърна в мой незаменим приятел и гид.
Намерих  почивка за остров Корфу и речено-сторено. Платих сумата и естествено след периода на ДДС-тата,заминах. ( По професия съм счетоводител )
За да се стигне до прословутият остров,трябва да се пресече Гърция по диагонал и да се стигне до пристанище Игуменица, откъдето щяхме да се качим на ферибот и да отплуваме към това райско кътче с името Керкира или Корфу.
Предварително бях прочела,че пътят до Игуменица е доста стръмен и опасен, а ние щяхме да пътуваме нощем...и....първа изненада. Гърците бяха изградили първокласен аутобан по пътя до Игуменица. 
Като изключим похъркванията на туристите в автобуса  и неудобните твърди седалки, пътуването не беше толкова зле.
Разбира се в тъмното трудно можех да виждам пътя, градчетата и природните картини по пътя.
Към пет сутринта  започна да се вижда ясно и  добре.
Колкото по на юг се отправяхме,толкова Гърция ставаше по-зелена,по- красива и по-различна от България.
Туристите в автобуса се поразбутаха,а аз започнах да разпитвам екскурзоводката има ли защитни жилетки на ферибота, тъй като не беше спряла шумотевицата от потъването на корабчето с българските туристи в Македония.
Екскурзоводката се засмя и не ми отговори.
Когато видях размерите на ферибота се позасрамих,че съм я питала. Той беше толкова голям и внушителен, че ако не се случи някакво извънредно  природно събитие не би потънал във водата.
И така,в 7.00 сутринта цялата група се качи на ферибота, а автобусът потъна в отворената паст на помещението за превозни средства.

И така, ферибота се отправи към остров Корфу, порещ вълните на изумрудено-синята вода на морето.
След около три часа започнахме да виждаме на хоризонта остров Корфу.Толкова беше красиво,че механично включваш фотоапарата и снимаш,снимаш и бързаш да не би да изпуснеш някоя прекрасна картина.
Няколко дни преди да тръгнем за мечтания остров, ми се обадиха от туристическата компания и ми казаха, че няма да бъдем в хотел тре звезди, а в четиризвезден хотел. Тогава това за мен бе просто информация. Това,което попитах бе, дали ще трябва да се доплаща и толкова.
Когато видях хотела, тогава разбрах за какво става въпрос.
Ферибота акостира на пристанището на острова, автобусът излезе от големия хангар, качихме се и тръгнахме към хотела.

О.красота! Бях попаднала на райско място!Такава зеленина, такава красота!Такова фантастично съчетание от къщи построени обикновено от бял камък,палми и цветя в икламено, жълто, розово. Издигаха се типичните борове с заострени върхове. Минавахме покрай огромни маслинени плантации. И след около половин час от главното пристанище пристигнахме в хотел ДЖЕЛИНА ВИЛИДЖ.
Тук се заслужава да отбележа,че гърците са много любезни и услужливи хора. Поставиха ни по една гривна на ръката и ни настаниха в хотела.
Тъй като бях заплатила за самостоятелна стая,бях естествено сама. Но, какво учудване, когато влязах в стаята и установих, че това не е стая, а цяло студио. Супер,щях дя се ширя седем дни в спалня, хол с овална форма, тераса към морето.
Тъй като се настанихме към обяд, програма за този ден не беше предвидена освен самостоятелно разглеждане на хотела и плаж.
Времето беше прекрасно,а водата на морето все така изумрудено синя и прекрасна за плуване!

Хотелът всъщност се състоеше от  петнадесетина вили ,построени на буквата Г.Нискоетажно строителство,зеленина,палми с интересна форма.

Моето студио беше в десния ъгъл на тази постройка на първия етаж.Тук е мястото да споделя за едно преживяване,случило се първата нощ в хотела. Към два сутринта звънна телефонът ми,оказа се,че е някаква грешка. Минути след това се чу много нехарактерен звук.

Нещо като щрак-щрак и после едно фъссссссссссс. Надвих страха и излязох по пижама да видя какво става. Избухнах в смях като видях,че в градината пред нашата вила хидрантите за поливане са автоматични и в точно определено време през нощта се включват за да поливат дърветата и цветята ,за де не изсъхват от жегата, защото и за края на септември,тук температурата беше 36-38 градуса.
Най-накрая заспах успокоена, че няма нищо необичайно и страшно. Потънах в дълбок спокоен сън,в очакване на следващия прекрасен ден.

Ден втори! Дворецът на принцеса СИСИ.

Не безизвестен факт от историята е,че когато Австро-унгарската принцеса Сиси се разболява от туберкулоза,съпругът й императорът Франц Йосиф я изпраща на остров Мадейра  да диша морски въздух,а по-късно й купува дворец на остров Корфу, който се превръща в лятна резиденция за принцесата.
И така на втория ден сутринта се качихме в автобуса и тръгнахме за столицата на острова,за да разгледаме Двореца на принцесата.
Столицата се казва Корфу таун. Много красив град със стара венецианска архитектура,много красива и напомняща градчетата на Италия.

В следващият ми разказ ще разберете от къде знам,че прилича на италианските градове.
Хубав град, чаровен, слънчев и зелен като целият остров. Единствения недостатък е, че улиците му са доста тесни и често се налага автобусите да се изчакват, тъй като не могат да се разминат.
Но май доста се разприказвах. И така пристигнахме пред двореца на принцеса Сиси.

Естествено пред  входа на двореца имаше доста хора,защото този дворец е една от забележителностите на столицата.


Тъй като принцесата е била доста начетена за времето си ,в градината на двореца има много скулптури от средновековната  литература.

Тук се извисява скулптурата на Ахил, докарана с кораб от императора за декор на градината на принцесата.
Искам да спомена,че жената в едър план на снимката,коята държи папка е нашата екскурзоводка. Много готина мацка, добре информирана и отзивчива към всички туристи.
Вече не помня името й, но тогава работеше в Алма тур, агенцията която бе организатор на екскурзията.
И  така в градината на двореца бе и скулптурата на лорд Байрон.
Както и доста други красиви скулптури,езерце и много красива  растителност.
Дворецът е бил обзаведен според тогавашната мода,разбира се.Вътре има и параклис, където принцесата е отправяла своите молитви към Господ - Бог.
Принцеса Сиси,освен,че е била  много красива и начетена за годините си е била и много суетна.Тя е спяла на специална възглавница,за да не й се образуват бръчки по шията.
 
 
Освен това в двореца всички часовници са били повредени,за да не отброяват времето на остаряване на принцесата.
Това е снимка от стаите на двореца,обзаведен според тогавашния вкус.
Любувахме се на двореца и по-късно се отправихме към центъра на столицата.Една част от туристите се отправиха на пътешествие с корабчето Калипсо,а други страхливи като мен, останаха да разгледат столицата Корфу таун.
Целият град носи отпечатъка на венецианската култура. Сгради, растителност, паметници, всичко създаваше една хормония и спокойствие. Сядаш на някоя маса в едно от многото заведения по центъра и съзерцаваш красотата на града.
 
Отдавна,в средновековието,островът е бил завзет от венецианците.Когато идват ,установяват,че местното население е много бедно.Те установили,че тук има прекрасни условия за отглеждане на маслинови дървета.
Тогава решили за всяко засято маслинено дърво да дават на местните по пет златни дуката.
Толкова се разраснало производството на маслини и зехтин,че в момента на острова има около един милион маслинени дървета.
Главен поминък на населението тук  е отглеждането на маслини и туризмът.
Тъй като бяхме на почивка на остров Корфу,не всеки ден имахме посещения на обекти.
В един от дните посетихме пещерата на влюбените.Поверието гласи,че които двойки влязат вътре и си общаят нещо,то се изпълнява.
Аз обаче не влязох,защото  бе много стръмно и близо до водата,но си направих  снимка разбира се!
 
Посетихме съща така и една християнска църква,сгушена на един много висок хребет.
Църквите на гърците са пищни и красиви. Те са религиозни и почитат много Господ Бог.
 
Следващите дни преминаха в блаженно спокойствие и красота и релакс.

Хотелският комплекс си има собствен аква –парк. В един от дните аквапарка работеше безплатно за  гостите на хотела. Това бе един от дните на нашето пребиваване.

Естествено възползвахме се всички от групата. Като всеки такъв атракцион,аквапаркът имаше пързалки,тунели,канали. Изобщо всякакви съоражения за забавление.


 
За съжаление броените дни, изпълнени с прекрасна природа,забавления и почивка,минават бързо.

Нашият престой на острова завърши.

Тръгнах си с прекрасни спомени и мъничко тъга,че оставям тази приказна красота,това райско кътче.

Тогава си казах,някой ден ще дойда пак!

Автобусът се отправи към пристанището,за да се качим на ферибота и да се отправим към България.

 На пристанището акостираха големи туристически лайнери. Едва успях да снимам един,защото поради големите му размери,не можех да го събера в обектива на фотоапарата.
 
Седях на палубата и с носталгия гледах как се отдалечаваме от приказния остров.

Тогава реших,че ако имам възможност всяка година ще посещавам по една държава.

Няма нещо по-хубаво от това да пътуваш и да се чувстваш гражданин на света,космополит.

И ако има нещо добро случило се в годините на демокрацията,то това определено е възможността свободно да пътуваш.

И така с пътуването до остров Корфу,аз  преоткрих пътешественика в себе си .

Засега успявам да изпълня мечтата си да пътувам по света.

Очаквайте разказ за моето пътешествие в една много красива европейска държава.

Коя е тя? Ще разберете ако прочетете следващите записки ни пътешественика!