Долината на чудесата!

ДОЛИНАТА НА ЧУДЕСАТА

В предния пътепис споменах, че Италия е държава музей. И как иначе, там е била люлката на римската империя. Сред европейските държави, които съм посетила, Италия завинаги остана
в сърцето ми. При първа възможност ще посетя тази приказна страна, този път като свободен
турист. Бих искала да имам поне три седмици да обикалям из тази държава музей, тази приказно красива страна.
Има едно градче в Италия, което непременно трябва да посетите. Градчето се казва Пиза. Там
именно се намира долината на чудесата.
И не само. Град Пиза заема ключово място, тъй като се намира в централната част на Италия, а
именно област Тоскана. Градчето е разположено на кръстопътя на две реки –Арно и Керхио.
Тръгнахме за Пиза към обяд. Автобусът ни понесе през живописни места. Гледах с възхищение, а тези природни красоти ми действаха като балсам на душата.
Оставаха около двадесет километра до Пиза. А от двете страни на пътя минавахме покрай
райски разсадници. Разсадници от причудливи храсти, цветя и дръвчета. Редуваха се
цикламено, искрящо жълто, снежно бяло, огнено червено. Въздишах и си казвах ,ако има рай, то това е !
Автобусът навлезе в Пиза и се озовахме на нещо като Автогара,защото представляваше голям
площад и наспирали множество автобуси на екскурзиянти от различни държави.
Екскурзоводката ни поведе по едни малки улички с кокетни , чисти и прясно боядисани
къщички.
Не след дълго стигнахме до площад с множество магазинчета, тараби със сувенири и какви ли не шарении.
Явно уличната търговия с туристите е поминък за местните тук. След две минутки пред нас се
откри и  площада  на чудесата.
Всъщност долината на чудесата е един религиозен комплекс. Всички постройки в долината са изящно красиви. Изработени са от мрамор и като че ли са украсени с везани дантели. Да се чудиш как е възможно човешка ръка да изгради такова съвършенство. Нарича се площада на чудесата или полето на чудесата. Наименованието идва от впечатляващия контраст от белите мраморни постройки и зелената морава на полето. Въздействието на тази комбинация наистина е силно въздействаща. Все едно си Алиса и си попаднала в страната на чудесата.
Разбира се най-известната постройка  от този комплекс е наклонената кула.
Изграждането на кулата започва през 1173 год. Грешка в изчисленията и в построяването довеждат дотам, че кулата остава наклонена. Това, разбира се не е пречка да се извисява величествено като най-висока постройка в  полето  на чудесата. Кулата  се състои от осем етажа, осеяни с множество колони, свързани с причудливи овални арки. На върха й има камбанария.

Наклонената кула в Пиза е известна и на много български деца, тъй като дълго време се мъдреше на снимка в учебниците по физика. Там великият Галилео Галилей стига до заключението за земната гравитация.

Именно тази причудливост на кулата обаче превръща града в интересна дестинация. Ето защо местните се страхуват, че ако кулата падне, Пиза ще с превърне в едно обикновено градче и амбулантната търговия, поминък за много семейства ще умре.

През вековете са правени множество повечето неуспешни опити за намаляване наклона на кулата. Но мисля, че най-интересен е именно този наклон. Въпреки този наклон, кулата се извисява гордо, напук на всички мрачни прогнози за нейното сгромолясване.

Много от туристите в това число и аз си правеха снимки. Ако застанеш на определено място и вдигнеш ръце, може да изглежда, че си подпрял кулата да не падне.

Другата забележителност е баптистерията (Baptistery). Тя е най-голямата баптистерия в Италия и е посветена на Св.Йоан Кръстител.

Строежът на Баптистерията е започнал през  1153 год. Строена е повече от двеста години от трима различни скулптори, Мастер Диотисалви, Никола Пизано и довършена от синът му Джовани. Както при всички катедрали в Италия,Баптистерията е отделена от катедралата.
Към края на 14 век на върха на Баптитстерията е поставена статуята на Йоан Баптиста.
Третият архитектурен паметник на долината на чудесата е Катедралата Успение на Пресвета Богородица. /Duomo di  Santa Maria Assunta/. Строителството  й е започнало през 1063 год. и е завършило през 1118 год. В същата година Катедралата е осветена от Папа  Геласий II.
Катедралата е петкорабна с трикорабен трансеп и има формата на латински кръст.
Въздействието е голямо ако си там. Имаш чувството, че тези сгради са извезани като най-фина дантела.
А ето и моя милост къде се кипри пред катедралата. Тук ясно се вижда зелената морава, върху която се издига Катедралата. А туристите, те изглеждаха като мравки пред внушителните сгради, но неуморно щракаха с фотоапарати, насочваха камери, защото си заслужава да имаш спомени от това вълшебно местенце.
За съжаление времето за посещение на Пиза беше кратко.
Слънцето преваляше и ние се отправихме с автобуса към Монтекатини Терме. Когато влязохме в градчето беше се стъмнило, но уличките бяха ярко осветени, а магазините работеха. Общо взето имахме време да се настаним в хотела и да хапнем на едно ресторантче близо до хотела. И в тъмното се виждаха макар и силуети на прекрасни хотели, и разноцветни разкошни като архитектура къщи. Ние обаче се прибрахме в хотела, защото бяхме доста изморени, а на другият ден ни очакваше Флоренция.

 

А разказът за този приказен град оставям за следващия си пътепис......

BELLISSIMA ITALIA - Първа част!

Здравейте отново! Искам да ви споделя една лична тайна. Много обичам немските романтични филми. Тези за райски кътчета като Хотел на мечтите и филмите на  Розамунде Пилхнер.

Не знам защо, но те ми действат като балсам на душата. Опиянявам се от приказните природни картини и изначалната красота.
Е, и сюжетите на филмите не са лоши, но природата е това, което събужда моята възхита.
Един от тези филми носи името “ Да се завърнеш на Капри”
Такава фантастична природа! Докато гледах филма /а аз повярвайте ми съм ги гледала минимум по два пъти/, като че ли видях рая. Започна да ме завладява истински копнеж да докосна това приказно  кътче, този тузарски курорт,където много често акостират яхтите на знаменитости от световна величина,обикновено холивудски звезди,магнати и всякакви други милионери.
Започнах  неистово да сърфирам по сайтовете на туристическите компании. Обаче  пак ми помогна моя гид - Posoka.com
Когато видях в сайта екскурзия Романтична Италия и една от спирките остров Капри, вече нямаше какво да се колебая. Избрах начаса новата си дестинация, която беше в септември.
Повярвайте ми, платих екскурзията в юли и всяка вечер сънувах белите красиви къщи, палмите и цветята на Капри.
Искам между другото да уточня, че тръгвам на пътуванията сама. А там намирам винаги много приятели, с които поддържам връзка и днес.
Ще пропусна пътуването до Игуменица, защото Вие вече я познавате от разказа ми за остров Корфу. Ще спомена само,че пътят на ферибота за Италия минава покрай остров Корфу.
Времето беше топло и аз отмарях на едната от палубите. Бях си платила за каюта, защото не си представях да прекарам нощта на седалка или права.
Тъй като на ферибота имаше много гастарбайтери, най-вече от арабските страни, се прибрах
в каютата си към 11, защото всички палуби преливаха от хора. По принцип не обичам
стълпотворенията от много народ.
Взех душ и си легнах. Станах още в 6.30 с фотоапарат в ръка, разбира се, взех си чаша ароматно италианско  кафе от бара на ферибота и съзерцавах тихото море. Денят беше прекрасен и обещаваше хубави преживявания.
Палубата постепенно се напълни с хора и към 10.00 часа пристигнахме в  пристанището на гр.Бари. Разбира се, проверката на митницата беше повече от формална. Събрахме се цялата група и зачакахме автобуса и екскурзоводката.
Скоро вече пътувахме към центъра на Бари за кратка обиколка на града, защото ни чакаше преход  до Неапол.
Тук искам да кажа, че Южна Италия изглежда  по зле и от България, тесни улички, камари с пране по терасите и мръсотия. Но като цяла Италия е страна музей. Тук всеки камък има история. И как иначе, тук е била  люлката на Римската империя.
Когато пътувахме от град към град, от двете страни изникваха малки градчета, които задължително имаха или кула, или крепостна стена. Виждаха се църквички, плантации от лозя ,домати и разсадници с прекрасни цветя и дървета. Тъй като прекосихме Италия по дължина, насладих се на прекрасни и вълнуващи  природни картини.
Но стига съм се отклонявала. Автобусът спря в центъра на град Бари и се отправихме пеша да посетим забележителностите на града.

 На тази снимка се вижда много добре,мизерията на южните италиански градове!

 

Една от забележителностите на Бари е Базиликата Свети Никола.Интересното за тази базилика е ,че в криптата й се съхраняват мощите на Мирликийския чудотворец.

Искам да отбележа,че италианците също като гърците са много набожни и базиликата преливаше от хора.Освен  това  в  момента имаше сватба.

Обиколката на Бари беше повече от символична, обаче екскурзията имаше програма и трябваше да пътуваме, защото преди Неапол трябваше да посетим и гр.Помпей.

В късния след обяд вече пристигнахме в древния град Помпей. Историята му
е  колкото кратка, толкова и депресираща. Останките на града освен смърт и разруха, показват също и миналото величие на града,както и богатството и разкоша , в който са тънели гражданите му.

Градът е имал голям пазар, първообраз  на днешните молове, търговски  магазинчета, имал е и заведения за хранене, публичен дом, минерални бани, фитнес центрове, амфитеатър и площад, където се свиквал местния парламент и на който всеки е можел да изрази своето мнение, защото Помпей се е управлявал с пряка демокрация, за която лелеем и протестираме сега ние. /Нищо ново под слънцето, или всяко ново е добре забравено старо./

 

И така, изригването на Вулкана  е имало трагичен край. По-голямата част от  хората  били изгорени от лавата, други задушени от отровните газове, които съпровождат изригването на един вулкан. Целият град погинал и застинал в безвремие засипан от лавата.

Сега останките от града са отворени за посетители. Ето как още в първия ден на нашето пристигане се докоснах до Великата Римска империя.

До края на екскурзията нямаше да спре възхищението ми, преклонението  и респекта от Римската империя и римската култура.
Денят беше горещ, но бях се екипирала добре, със сламена шапка и две шишета минерална вода в чантата.
Тук искам да отбележа, че ако отидете в Италия, много трябва да си пазите чантата, защото много се краде. Ще ме видите на някоя от снимките, че с едната ръка винаги придържам дамската си чанта.
И още нещо интересно. Освен с пастата ,зехтина и капучиното, италианците са известни и като майстори на сладкиши и най-вече на сладолед. Сладолед на италиански е джелато. По-късно ,когато Ви разкажа за Рим, ще видите и снимката на една сладкарница, в която продаваха около сто вида сладолед. Безспорен фаворит и най-обичан сладолед от италианците е сладоледът с шам фъстък. Аз също го опитах, наистина беше чудесен.
Почти надвечер пристигнахме в Неапол. Сигурно много от вас знаят прословутият израз :”Виж Неапол и умри”. Какво да ви кажа, чувствата ми към този град са смесени. Наистина голям град, космополитен, но град на лукса и на мизерията. Контейнерите за боклук  преливаха от мръсотия. Големи гризачи и хлебарки току минаваха на сантиметри от мен. По тази причина от време на време надавах боен вик, на италианците обаче това не им правеше впечатление, защото явно бяха свикнали.
Решихме да отидем да хапнем на един Макдоналдс в близост до хотела, защото бяхме инструктирани много, много да не излизаме из града в тъмното. По улиците сновяха негри. Някои от тях бяха разгънали някакви чаршафи на земята и френетично ме канеха да си купя някаква джунджурия. Други смъркаха наркотици, трети се бяха събрали на тълпи.
Колкото съм страхлива, набързо отидох до Макдоналдс, купих си нещо за ядене, но не го изядох там, а веднага обратно в хотела.
Собственика на хотела беше  в коридора. Попитах го на английски защо е толкова мръсно. А той измънка и ми обясни нещо от сорта, че фирми на мафията се занимавали с извозването на боклука и имали проблеми с местната власт на града и затова било толкова мръсно.
Не мога да кажа, че градът не е исторически, напротив тук са живели много известни италиански, богати фамилии.

Вижте на снимката,колко монолитна е архитектурата на Неапол!

 

Това е една от търговските улици на града, осеяна от множество бутици, за които нашите джобове бяха недостатъчно дълбоки, но ясно се вижда и мръсотията и уличната търговия.

Но стига толкова за Неапол!

На следващият ден трябваше да станем в 6.00 ,да закусим и да се отправим за ферибота, който щеше да ни отведе на остров Капри.

Искам между другото да спомена, че закуските на италианците са повече от символични. Освен това мнението им за нас е като за треторазрядни туристи, което супер много ме дразнеше, но това беше положението.

И ето вече сме на ферибота. До мен са двете девойки, с които бях по време на цялата екскурзия. Искам да спомена, че съм много щастлива, че се запознах с тези две момичета.

Млади, умни, интелигентни! Дай боже да имаме повече такива българи! И си бяхме весела дружинка. Един италианец ми каза в едно заведение, че това са моите дъщери. Не, че си приличаме особено, но до края на екскурзията ми излезе името мама.

И така, слънцето напичаше все по-силно. Ние бяхме заели позиция на пейките отвън и се любувахме на морската шир. Отплаването на италианските фериботи е съпроводено с много шум. Освен това италианците говорят така, сякаш постоянно се карат. Какво до ви кажа жабарска им работа.
Чаках с нетърпение да пристигнем.От ляво и от дясно минавахме покрай по-малки и по-големи островчета!

След около три часа започнахме да наближаваме красивия остров. Всички пасажери на ферибота се струпваха на изхода в очакване на слизат на пристанището.

Тук искам да кажа, че островът се е ползвал за почивка още от древните римляни.Такова е предназначението му и днес. Градчето е разделено на Капри и Ана капри/горното Капри/

Нормално като за туристически град, пристанището беше п

ълно с десетки по-големи и по-малки корабчета. Виждате тази снимка, колко наподобява остров Корфу. Това е така, защото

Венецианците са дали отпечатъка на гръцката островна архитектура. Затова гърците от Корфу често се шегуват, че май било по-добре да си останат под италианско владичество.

Градът Капри се намира високо върху скали. От пристанището до града туристите се издигат с една малка  теснолинейка. Екскурзоводката раздаде на всеки от нас билет за отиване и връщане и  потеглихме групово нагоре по склона.

На втората снимка се вижда много добре, колко стръмно е изкачването нагоре.От двете страни се откриваха фантастични природни картини.Затаили дъх от почти неземната красота,щракахме неистово с фотоапаратите с мисълта де не изпуснем някоя прекрасна гледка.








След около десетина петнадесетина минути се изкачихме в самия град, слязохме от теснолинейката и се озовахме на един красив площад с градски часовник.Часовниковият механизъм беше действащ.
От това площадче започна нашата обиколка на острова.

 

Площадчето беше осеяно с бутици и кафененца, с изящни  разноцветни чадърчета, сякаш всички те канеха да изпиеш едно капучино.

Отправихме се към градините на Август. Уличките, тесни, калдъръмени, пълни с народ и човешка глъч. Хубавото беше, че повечето туристи имахме специални апаратчета и слушалки. Тези слушалки дават възможност да бъдеш относително свободен, защото не е задължително да бягаш след екскурзоводката и непременно да я гледаш в устата.

 По пътя за градините на Август се натъкнахме на малка работилница за парфюми и  ръчно изработени глицеринови сапуни. Пътят е осеян с красиви цветя.

Нещо интересно за тази девойка. Историята разказва, че тази девойка  била доста "шавлива".

Боговете се ядосали и я превърнали в камък и оттогава тази статуя стои в това мини езерце.

Няма какво да говорим. Римляните са си разбирали и от работата   и от живота. Патрициите са идвали тук на острова да гуляят и да отмарят. Да им имам проблемите!!Както споменах в началото Капри е разделен да долен и горен Капри. Отиването до горното Капри е много емоционално. Може да се изкачиш с автобусче или такси. Такситата тук са открити и изглеждат много аристократично. Ние се качихме на едно от автобусчетата и се изкачихме горе. Пътят е не само стръмен, а се извива като змия. Завой, след завой, чак да ти се завие свят. Но на шофьорите особено не им пука от тази работа.  Дрънкаха си обърнати назад и от време навреме поглеждаха из под вежди пътя. А ние умираме от страх да не се целунат две автобусчетата. Горното Капри също е осеяно от малки тесни улички,магазинчета ,хотели и частни тузарски вили.
Обиколихме, насладихме се на красотата и слязохме с едно от прословутите автобусчета  до долния град. Разходихме се още веднъж из уличките. Седнахме в едно малко ресторантче да хапнем по една салата. Искам да уточня, че тук на Капри един ама много скромен обяд е около 25 Евро.
След като хапнахме се залутахме по бутиците на Капри, но си останахме само с цъкането на език. Свят ни се зави от цените по магазините. Най-накрая уморени и щастливи, хванахме електричката и слязохме долу на пристанището да чакаме отпътуването на ферибота.
Прибрахме се в Неапол толкова изморени. Аз имах сили само да взема душ и да заспя. Бях много щастлива, че посетих моя лелеян остров Капри.
На следващия ден се отправихме към  Рим, Вечният град.
Пристигнахме в Рим към 16,00 часа.Настанихме са бързо в хотела и се отправихме за центъра,където ни очакваше една българка,лицензиран екскурзовод в Италия.
Предстоеше ни пет часова пешеходна обиколка на Вечния град!

Нашата обиколка започна от крепостта Сант Анджело или Свети Ангел. Крепостта първоначално е била гробница, след това става замък, който е бил резиденция на папите и хранилища за техните ценности. Построена е от император  Адриан 135 г. като мавзолей за себе си и членовете на своето семейство. След смъртта на Адриан, строителството го завършва през 139 г., неговия приемник Антонин Пий. В мавзолея били поставени погребалните урни на императорите, управлявали между Адриан и Септимий Север. След това гигантското съоръжение е включено в построените при Аврелиан стени, обкръжаващи града и започнало да се използва за военни и стратегически цели.

Вляво от крепостта минахме по мост с изящни скулптури,които като че ли във всеки момент могат да ти проговорят. Какви ръце, какъв талант, какъв гений трябва да притежаваш за да изобразиш от мрамор по неповторим начин дори диплите на дрехите?

Както се вижда от снимката тези фигури са от мрамор.Виждате ли перфектната обработка,съвършено изработените дипли на дрехата, съвършените тела?

 Не Ви ли се струва,че това зисква огромен талант??
















Това са характерните римски улици. Тесни и от двете им страни се издигат само стари, архаични сгради.

Ако на някого тази снимка напомня нещо, не не е сгрешил, това място е заснимано в един от филмите на Джулия Робъртс, но аз така и не запомних за кой филм става въпрос.

Малко по-късно тесните улички свършиха и ние се озовахме на площад Навона. Площадът е построен върху древния стадион на Доминициан.

На площада се намират уникални паметници, сътворени от гения и ръцете на великите скулптори Бернини и Боромини. Нещо повече тези паметници на културата са шедьоври, като че ли сътворени от тайнствена сила, а не от човешки ръце.

Мястото се обособява като площад  с преместването на градския пазар на неговата територия. 

Една от забележителностите, това е фонтанът на Нептун. Следващата снимка е направена на този фонтан.
  









   

Тук се намира и фонтанът на четирите реки. /Нил, Ганг, Дунав и Рио де ла Плата/ Площад Навона е музей под звездите. Наричат го още площад на художниците. Тук художници ежедневно излагат своите платна. За съжаление тези картини са прекрасни, но не са по нашият джоб.

Друго интересно място е пантеонът.

 Макар, че отвън сградата изглежда малко мрачна, отвътре е облицована с изящен, разноцветен мрамор. Вътре в сградата има гробове на много известни личности измежду които Рафаело и много други, на които обаче аз така и не можах да запомня имената им.

Не мога да се въздържа и да не ви покажа тази снимка.Тя е много интересна, римлянин говори по  телефон. Смях. Много от местните работят като аниматори. Обличат се в костюми на древните римляни и си правят снимки с туристите. О,времена ,о нрави!Римлянин с телефон! Ей,че смешно!

В средата на пантеона има купол,който завършва с овална дупка. Говори се, че дори да има отвор, от него никога не прониква дъжд и сняг. Е,не мога да кажа вярно ли е ,или не!

Обърнете внимание обаче на красивите колони и още по-красив мрамор.И как иначе,римляните са имали достъп до най-добри материали.

Това е сладкарницата, за която Ви говорих по-рано. Тя се намира в края на площад Навона. Тук продават около 100 вида джеллато. Влизаш и ставаш разноглед и се чудиш от кой точно сладолед ад си купиш. Всъщност ако трябва да разкажа обстойно за Рим, аз трябва да напиша книга. Рамките на един пътепис са много тесни за такова описание.

Сигурно знаете,че дървената кукла  Пинокио е италиански герой. Неговото име идва от пине, което означава бор. Из града има десетки такива магазинчета с най-различни дървени сувенири .

 

Това е снимка от площад Колонна. Тази висока колона е на император Марк Аврелий. От снимката не е възможно да се види, но ако колоната се разгледа от близо се вижда, че спираловидно до самият и връх е изобразена военната дейност на този император. На този площад се намира и дворецът  “Palazzo Chigi”, където  екабинетът на министър-председателя.

Това е уличката, която води към площад Испания. От двете страни улицата е осеяна с бутици на Гучи, Бенетон, Прада, Нина Ричи, Емпорио Армани, Джанфранко Фере и цялата плеяда италиански модни фирми.

Гледахме витрините  в несвяст, защото цените им бяха недостижими за нашия джоб. За разлика от нас китайските туристи, които като че ли извираха от всеки ъгъл, излизаха с доволни лица от скъпите бутици. А уж на китайците стандарта бил нисък.

И така на площада имаше пъстро множество от хора и те дошли от най-различни краища на света да разгледат площада.

 

Името на този площад идва от близостта му с посолството на Кралство Испания.

Най-накрая се озовахме пред фонтана дьо Треви. Поверието говори, че който пусне монети във фонтана, ще се върне отново в Рим. Разбира се хвърлих монети и аз, защото много искам да видя Рим отново. Такава красота не се забравя. Тази красота се скътва в най-дълбоките дебри на сърцето, в очакване да я видиш отново.

По пътя за Колизеума минахме покрай Piazza Venezia. Виждате пред сградата,която сега е исторически музей паметника на Виктор Емануил, обединителят на Италия. Минахме покрай тази монолитно сграда и попаднахме на Римският форум!

Последна спирка от нашата обиколка на Рим беше Колизеума. Беше вече почти 18 часа и беше затворено. Успяхме да направим само снимки отвън. На следвещият ден имахме свободно време и решихме да разгледаме първо него. Времето беше страшно горещо. Започнах да се зачервявам, да ми става горещо. Представете си тези камъни като се непекат, какво става. Въздухат се нажежава и все едно се намираш в Сауна. Не можах да издържа. Взех такси и се прибрах в хотела. Бях слънчасала и дехидратирана. За съжаление прекарах следобеда в хотела, лежейки на леглото!

Слава богу на другия ден бях добре!

А този ден беше важен,защото ни предстоеше разглеждане на Ватикана.

Изчакахме чинно реда си, за да влезем в базиликата Свети Петър. Не мога обаче да разбера, защо е необходимата цялата тази пищност и разточителство. В църквата беше забранено да се снима, обаче ние щракахме тайно с фотоапаратите без светкавица!

Все пак успях да снимама швейцарците от гвардията на Ватикана., т,е охраняват навсякъде!

 

А ето ме и моя милост в далеченита, запечатана за историята.

Ще завърша първата част на моя пътепис дотук.

В следващия ще Ви срещна с красотите на Пиза, Флоренция, красивите курорти на Италия, Сан Марино и разбира за десерт Венеция и малките китни островчета около нея.

Очаквайте скоро!